Блог на Мебели Италия

Италианските мебели в световния интериор

На всички ли стилове от дизайна на интериора подхождат италианските мебели? Какви стилове се препоръчват за  италианските мебели? Какво мислят  дизайнерите относно използването на  италиански мебели в своите дизайн-проекти?
Поезия, резбована върху дърво – така понякога  наричат италианските мебели нейните поклоници. И с това не можеш да не се съгласиш. Чудесата, които творят италианските майстори, поразяват въображението даже  на изкушените хора, видели  не малко прекрасно. Но от друга страна ,всичко това са само думи. В реалността е необходимо да проумееш – в какви случаи си струва да гледаш на италианските мебели като на вариант за покупка?
От гледна точка на използването на италианските мебели се различават два вида интериор – италиански стил и световен , който представлява сборна група от  всевъзможни стилни направления, несвързани с културното наследство на  Италия. Безусловно, това разделяне е  условно и е било направено в голяма степен за удобство при  възприемането на  информацията.
Класическият италиански стил е  разновидност на средиземноморското направление в интериора. За него са характерни изключително натуралните естествени цветове – това са  белият, синият, зеленият, охрата, а също така теракотените оттенъци. Освен това особеност на  италианския стил в дизайна на  интериора е честото използване на  текстил. Това е свързано с особеностите на  климата на  Италия.
Италианците се  отнасят към текстила достатъчно трепетно. Древните дизайнери например смятали ,че наличието в дома на  пъстър и ярък текстил (килими, покривки и т. н.) е признак на богатство и благосъстояние. Вместо дивани се  използвали тъканни възглавници. Ако искате да създадете истински интериор в италиански стил, то ще  Ви се наложи да насочите погледа си към класически варианти.
Голямо значение има цветът на самите мебели. Тъй като жилищното пространство се декорира с помощта на  натурални цветове и оттенъци, то това поставя съществено ограничение върху възможната цветова гама на  мебелите.
С други думи, класическият италиански стил е аскетичен вариант. Тогава защо да се ограничаваме?
Италианските мебели в класическия интериор
Под класически интериор подразбираме следващите стилове: Барок, Рококо, Ампир, Класицизъм, Неокласицизъм, Бидермайер и т. д. Тези стилове от интериора са получили своето име  от наименованието на историческите епохи, в които те са се зародили, както  и мебелите в тях.
Интериорът проектиран в стил Ампир винаги се характеризира със следните признаци: разкош, злато, инкрустация от скъпоценни  камъни и кристал, а също така с милитаризъм, който се изразява в    голямо количество антични символи на  победата  и военната мощ.
Съответно, мебелите, произведени в този стил, трябва също да се подбират , изхождайки от два параметра: войнственост от една страна , и разкош –от друга . Символите на  победата, лавровите венци, мощните шлемове и мечове са характерните елементи на  ампира, които са  били специално разработени за демонстрация на  военната сила на  Франция, родината на  дадения стил. Но това  не е груба «военна» мебел. В нашия случай си струва да говорим  за съюза на  Марс и Венера – изящество и закачливост, дошли в Ампира от Барока и Рококо,който прави италианските мебели, изработени в това стилистично направление, своеобразен «изкусен златен венец на победата».
Мебелите в стил Ампир по право може да се нарекат едни от най- богатите и скъпо украсените. И това не е чудно , та нали те трябвало да бъдат символ на победите и славата на  император Наполеон.
Истинският мебелен ампир може да се познае  по характерните  за него признаци, отдаващи чест на императора – пчела, орел, звезда и буквата N. Разбира се сега някои от тези образи загубили смисъл, макар че не престават да се използват и днес.
Допълнителни признаци на мебелите в стил Ампир са: богат декор в вид на  изображения на  различни розетки, сфинксове, египетски сцени, лебеди, грифони; краката на мебелите могат да бъдат украсени с лапи на животни, а подлакътниците с техните глави. Освен това дърворезбата може да  имитира бронзови украшения.
Италианските мебелни фабрики не остават и в наши дни настрани от Ампира и вие без проблем можете да купите подобна мебел. Заедно с това е напълно допустимо да направите една малка замяна на мебелите-ампир с мебелите-класицизъм. Ще бъдат не така патосни и с вкус.
Резюме: италианските класически мебели подхождат на интериора в стил Ампир.

Времето течало, появили се нови стилове в архитектурата и дизайна на  интериорите и всеки от тях или променял вече съществуващите елементи на  мебелите, или създавал нещо съвършено ново. Барокът “донесъл” канапето и шезлонга, рококото с неговата любов към огледалата– трюмо/ високо стенно огледало с поставка /и тоалетна масичка с огледало от три части  – треляж. Модернът “измислил” креслото без подлакътници и с облегалка във вид на  половин раковина.

Мебелите се  видоизменяли, ту  се опростявали , ту се  осложнявали, в зависимост от тенденциите в  модата. Появили се  столове без облегалка  – пуф кресло и без облегалка  , но с възглавници , диван/ канапе , остар. миндер /- софа. Секретери/ писалище с отделение за заключване на ценности, често с подвижна дъска, която се сваля, за да може да се пише/, серванти, комоди/от фр. (commode — „удобен“)вид скрин с подсилена декоративна функция, по-удобен от предшестващия го обикновен скрин с характерна форма на  бомбе / и стелажи – това са вече  варианти на  преобразяването на шкафа.
Освен архитектурните стилове, мебелите много  “зависели” и от страната, където се създавали. Във Франция – изящни и декоративни, в Германия – здрави с обилен скулптурен декор, демонстриращ богатството на притежателя , в Скандинавия – удобни и функционални. А англичаните даже създали собствен кабинетен стил благодарение на  майстора Томас Чипъндейл – наричан Шекспир на английските мебелисти, дал името на този  стил през ХVІІІ век. Рационалността на  формите на  такива мебели от благородно дърво/ фина ,внасяна от Куба, Сан Доминго и Хондурас, махагонова дървесина /се  съчетавала с искусен и тънък декор. Подражаването  на чипендейловския стил в Съединените Щати получило названието  колониален стил при  мебелите.
Съвършено отделно и независимо от европейски влияния стоят интериорите на  Изтока. Много плетени вещи от  тръстика, вървички или ивици кожа, мебели от  тъмно, почти черно дърво. Всичко е  ниско, непривично за европейското око : паравани и пуф-кресла ,пейки, вкарвани  една в друга, малки масички.
В двадесети  век бурно се  развива химията, а появата на  нови синтетични материали и пластмаси произвела взрив в мебелната индустрия. Минимализмът на  60-те години създава пластмасовите тънкокраки  столове и маси, лампи-конуси. Производството на  мебели от на бройка  станало поточно, дървото намерило своите заместители. По-нататъшното развитие на мебелната индустрия води до  появата на гарнитури – това е  практически вече обзаведена стая. И като връх  на поточното производство се появява ужаса за недалечното минало: еднакви “секции” и мека мебел с еднаква тапицерия  в еднотипните апартаменти.
Днешното време поставя всичко на местата си: голямо разнообразие на стилове, качество на  производството (от ръчната работа до поточната линия), използвани материали, а, съответно, и голямо ценово разнообразие – това е  съвременното състояние на мебелния пазар. Сега всеки се ръководи при избора на  мебели от собствения си  вкус и съветите на дизайнера, ограничавайки се само  от чувството за  мярка и платежоспособността.
Променил се е стилът на  живот  и са се появили нови видове мебели. Мебели за  аудио- и видеоапаратура, компютърни маси, дивани-трансформъри, в които има  всичко: от подвижни масички до масажьори. Дизайнерските работи в областта на  конструирането на  мебели поразява със  смелостта на  фантазията : пуф във вид на шапка с ябълка , стъклена маса  на крака-водорасли. Създаването на  мебели е  станало изкуство.

Най-древните от известните ни образци мебели са били намерени в Египет в царски погребения от  III век до нашата ера. Това са парчета от кутии  за бижута от черно дърво, инкрустирани със слонова кост, малахит и тюркоаз. Пак там са намерени и първите в историята на човечеството табуретки, една от която била даже сглобяема.

Табуретките  били направени от дърво, а краката им са във вид на  копита на  животни, изрязани от цели слонови бивни. Древните египтяни са също така “автори” на леглата и столовете.

Първата мебел, създадена от човека, била твърда и много функционална. Само египетските фараони можели  да си позволят да  седят в кресло, украсено със  златни орнаменти и сложна дърворезба.

Великите, но не толкова претенциозни  в бита, гърци измислили лари – своеобразни съндъци, служещи едновременно  за лежанки и пейки.

А във дворците и извънградските вили на богатите в древен Рим мебелите били даже много разкошни, украсени с  резба и инкрустации, позлата и цветен емайл. В стремежа си към  лукс римляните използвали и нови материали за мебелното производство – бронз и цветен мрамор, от които правели пейки и маси с мозаични плотове. А римските занаятчии създавали за своите домове удобни и евтини мебели, сплетени от върбови  прътове.

Значително по-късно от стола, масата и кревата се  появил шкафът. Това се случило през  средните векове в готическите замъци на  феодална Европа. За праобраз му послужила кутията за бижута , която се  стараела  да се изтегли нагоре  от изобилието на  пазените вещи и се превърнала в шкаф, веднага заемайки едно от основните места в мебелната йерархия. Шкафът започнал да подражава на  готическите замъци, украсявал се с  подобие на  кулички , колони и даже с дървена скулптура. Много удобният за  използване с различна цел, шкаф станал основател на  цяла мебелна “династия”: от него по-късно  възникнал  бюфетът със стъклени вратички , когато се  научили да  леят стъкло на  голяма площ, а след това се появил и книжният  шкаф – библиотеката . С развитието на мебелния занаят  и фантазията на  човека, се създава хибридът на масата  и шкафа- бюрото.

Меката мебел възникнала в замъците на  европейската аристокрация в периода на  класицизма. Във  Франция, законодателката на  модата  в декора и  интериора, по това време се  строят резиденции на кралете  и на не изоставащите от тях дворцови аристократи. Отначало мебелите, предназначени за сядане просто били тапицирани с тъкан. След това, когато собствениците на замъци все повече свиквали с разкоша и комфорта, а техните дрехи ставали по-леки, по-малко топли и многослойни, да се седи на твърди столове  и дивани се  оказало не много удобно. “Натъпквала се ” меката мебел  с конски косъм, овча козина, лебедов  пух, по-късно започнал да се използва каучук, а в наше време  поролон и синтепон.

Съвременният дизайн е противоречиво нещо. Предметите от  интериора се правят  не толкова функционални , колкото по-скоро, подобни на изложбени образци. Честичко количеството на  дизайнерските неща е  строго ограничено и ето защо  цените стават просто нереални. Справедливо ли е  това или не, решават само купувачите. Ако те  придобиват ексклузивните предмети от съвременните  дизайнери на  интериора и  се гордеят с  това, значи им е  интересно. А ако има търсене, то респективно ще има и предлагане .

Какво само не правят дизайнерите  с обикновените столове . Даже ги разтягат. Ето и дизайнерът Себастиян Бражкович (Sebastian Brajkovic) представя за оценка  зрителите  на колекцията мебели “The Lathe”. Не знам кой е разтягал тези столове, но се е  получило много необикновено.

А дизайнерът Карим Рашид е  решил да не разтяга своите столове Snap Chair, а да ги  раздели на две половинки. На пръв поглед столовете изглеждат интересни, но ще кажете, какво особено има в тях. Ами това, че ви самите можете да променяте  вида им. Нали половинките на  столовете свободно се разделят. При това сами можете да  подбирате какъв цвят половинки искате  да съедините, а може и да  направите столовете едноцветни. Такива  столове ще подхождат  практически на всеки интериор.

Много често източник на  вдъхновение за дизайнерите и художниците служи приказката “Алиса в страната на  чудесата”. Не е изключение и дизайнерът  Холи Палмър. Особено върху нея, както виждаме е  повлияла сцената  с пиенето на чай на гости при Мартенския заек .

Белгийският дизайнер Tobias Labarque е  конструирал алуминиев стол. Сигурно  да седиш на него е  неудобно,тъй като  той е много твърд и сигурно ще е студено. Рекламата му е : «…Конзолен тип стол направен от цяло парче  перфорирана алуминиева пластина без съединения, без заваряване, без детайли. Столът е  пригоден за вътрешно , така и за външно ползване. Изглежда агресивно, но да се седи върху него е удобно…» Габаритите на  стола са  следните: 51*88*49 см, тегло 9 кг.

Представяме на  вашето внимание дизайнерското кресло «Крал Осминог» от дизайнера Maximo Riera. Това е първата работа от неговата  нова голяма колекция на тема Животните – от рептилии до насекоми. Засега  са замислени 15 произведения, в създаването на които лежи идеята за обединяване на  образите на  животните и мебелите.
Скоро на бял свят ще се появят  кит, морж, морски лъв и други обитатели  на водните дълбини.   Всички те ще бъдат изработени като столове.

Maximo Riera е испански художник и скулптор, а не дизайнер. И неговият Осминог е  създание от света на художественото и странното. Но решилият да го има  трябва да бъде доста храбър човек.

За създаването на  това чудовище са били необходими  щрихи на ръка  и следваща обработка с помощта на  специални 3D програми.
Основният  материал за  производството на  половин метровия осминог е маса от пресована пяна. Изрязаните блокове  пяна били сглобени, а след това отшлифовани, тонирани и детайлно украсени ръчно. Креслото  е облицовано с черна кожа. С производството се е  заело  студиото, което помага на  архитект Заха Хадид. В работата над Octopus Chair са участвали 30 човека.

Креслото със  своята  баналност и обичайност най-много подхожда за създаването на  нещо съвършено друго , намиращо се на границата между  спектакъла, предметната функционалност и околната среда.
По някои данни  стойността на  тези  зооморфични кресла се  приближава до 55 хиляди долари за всяко.

За историята на  стола преломна станала средата на  XIX век. Преди това време столът оставал преди всичко разкош , а след това предмет от мебелировката за сядане . Всичко променил виенският мебелист Михаил Тонет. Той измислил да се правят столове изцяло от огънато дърво. Витият стол, по-евтин и практичен, завоювал света. За първи път столът влязъл в къщите на обикновените хора. До края на  XIX век фирма “Тонет” произвела 50 милиона стола. На тях седяла цяла  Европа и Америка. 150 хектара червеникава гора се  превърнали в материал за виенски столове. И сега, когато са минали над сто и четиридесет години , виенските  столове и столове-люлки изящно се  вписват в интериора. Книгите, които  задълго завоюват сърцата на  читателите , наричат “бестселъри”, а за мебел,ползваща се с устойчиво търсене в продължение на много години  има свое име – “лонгселър”. Виенските  столове и столове-люлки – са най- забележителните  лонгселъри!
Примерът на  Тонет се  оказал заразителен. Мебели за сядане започнали да правят  от огънат фурнир шперплат, огънати тръби, огънати листове метал.

Създателите на  съвременните столове пропагандират все нови идеи в своите проекти. Известният архитект Ван дер Ройе направил стол от  квадратна в сечението тръба. А един от  основателите на  съвременния дизайн – Марсел Брейер – решил да спаси нашето с вас жилище от “тежкотоварния  комфорт”, както той казва. Той конструирал сгъваемата седалка   на стола. Друг един от най-значимите американски архитекти от средата на XX век – Ееро Сааринен ,един от лидерите в стила Интернешънъл, за да освободи стола от ” бъркотията на краката  “, оформил седалката с пресоване във вид на  чаша и  го сложил  върху висока тръбообразна подставка.

Интересни кресла изобретили англичаните. В тях монтирали  механизъм, позволяващ да  заема 4 позиции. А италианското кресло с дълбока  мека седалка  с помощта на  катапулт за секунди се  превръща в кушетка – и.. отлита в страната на  сънищата!

В многовековната история на  стола в наше време за пръв път се появил стол за конструктора, седящ зад кулман — вертикално или под ъгъл  разположена чертежна дъска. Той автоматично се наглася  към всеки човешки ръст, обръща се на всяка страна, седалката се вдига и се спуска  .

Освен мебелистите и дизайнерите един път върху съдбата на  стола повлиял лекар. Шведът Вент Акерблум дълго наблюдавал хора, седящи в кресла или на столове и дошъл до неочакван извод: човечеството  седи неправилно от хилядолетия ! В течение на  работния ден човек, седящ на стол, няколко хиляди пъти променя позата си .Той търси , как да седне по-удобно. За да не се дразни и да  не  се мъчи така, Акерблум наклонил седалката на  стола навътре и малко я е отпуснал, а облегалката на стола в това място, където при човека  се извива гръбначният стълб , огънал. Лекарят станал – за пръв път в историята! – съавтор на  мебелиста.

Но живеят  на земята две трети от  населението, които не признават нито величави, нито удобни столове. Те обичат да стоят клекнали. Това са източните народи. А ние, както и нашите предци, обичаме да посядаме на стол…при това елегантен и по възможност дизайнерски…

Столът… Такъв  обикновен за нас днес предмет от мебелното обзавеждане е  бил някога достъпен далеч не за всеки. В далечни времена  столът служел за трон, а на него даже царят сядал само в “особени” случаи. Освен това стола го носили със себе си: нали наличието или отсъствието на  стол нагледно демонстрирало кой кой е.

За изобретатели на  стола – седалката с облегалката – смятат древните египтяни. Преди тях можело да сядаш само на пейка  или на табуретка. Трудно е да си  представиш царска особа, седяща на обикновена  табуретка. Но какво да се прави щом столът още не бил изобретен? За троновете  на  своите управляващи древноегипетските дърводелци измислили подлакътници. Отначало това даже изглеждало странно – облегалки, подлакътници. Но тронът се  оказал толкова удобен, че оттогава нито един държавен глава не се отказал от него.

А при  древните  гърци столовете  били основно привилегия на  жените и децата. Ако внимателно  разгледате рисунките  на древногръцките вази, то може да  забележите , че на тях често се  изобразяват жени, възседнали изящни столове. Мъжете предпочитали да се излягат  по време продължителни беседи и пирове.

За древните римляни столът или креслото били показател на  това, колко човек  е преуспял. Важният чиновник не се разделял със своя сглобяем, облицован със слонова кост стол. Носел го неговия послушен роб. На ниска, богато украсена седалка – бисилиум седели само най- уважаваните граждани. А главата на  аристократичното семейство се отпускал  върху  домашния трон от мрамор, направен по образец на  императорския.

Дълго време столът оставал престижна вещ. Особено можели  да се гордеят столовете  с възглавници, та нали на тях имали право да  седят само  членовете на царското  семейство. Тези столове играели много важна роля в дворцовия ритуал и самият им външен вид  – гордо извитата облегалка и пищната седалка – говорят за  това. Знатните се разполагали  на красиви столове украсени с дърворезба и инкрустация, а по-малко родовитите придворни сядали на сглобяеми  седалки. Всички останали  на царския прием задължително трябвало да стоят. Само някои придворни дами се удостоявали от краля  с “правото на  табуретката”, тоест правото да седне на нея.

Людовик XIV особено ценил столовете и за да докаже това заповядал да му направят за двореца  от чисто сребро. Наистина , тези скъпоценни столове съвсем малко просъществували : заради разорителните войни, кралят претопил столовете  на монети.

Дълго време главното, към което се стремели майсторите при производството на стола, бил техният величествен вид. Нека бъде не много удобен, но задължително величав. Например, такъв в стил барок испански стол бил много  неудобен. Той обричал човека да седи в мъчителна поза по време на  многочасовите церемонии, защото така е изглеждал величествено, сякаш управлява огромна държава.

Постепенно това отношение към стола се променяло и накрая виждането за него станало направо противоположно. “Главното е – удобството!” – ето  единодушното мнение на всички , но  то съзряло едва към XVII век. По това време се  появил шезлонгът (дълъг  стол), на който може да  седиш и лежиш. Шезлонгите  били различни по форма – в вид на  лодка или в вид на  “счупената  херцогиня”. Не се  плашете! Освен това трагично име, нищо страшно в този шезлонг не се е случило! ” Счупената  херцогиня “се  състояла от кресло и допряна до него мека табуретка, а понякога  от две кресла и табуретка между тях.

Но гордите столове не един път още са карали хората да се съобразяват с тях. Например, когато мъжете започнали  да носят фракове  и им се наложило да сядат отзад напред  с  лице към облегалката на стола, за да не мачкат  полите на фрака отзад.

Предлагаме на  Вашето  внимание три оригинални проекта на маси, които могат да  станат неповторимо допълнение в  интериора на  Вашия  дом или офис. Какво е общото между дадените маси? Нищо, освен необикновената оригиналност и уникалност!

Оригинален вариант на маса , напомнящ поформа голяма пачка стикери!

Великолепна  маса , направена от … кухненски прибори! Сякаш стотици  лъжици, вилици  и ножове са  пресовани във формата на маса!

А този вариант на маса  е разработен по такъв начин , че стъкленият плот е монтиран върху … четири велосипедни колела. Стойността на тази маса е приблизително 5000$. В тази сума влизат също няколко запасни колела и по- лекия и красив материал на плота – кристала.

Ето още няколко оригинални дизайна на маси, които задължително ще се впишат във всеки  интериор.

Тези уникални и многофункционални маси се ползват с голяма  популярност на пазара. Те са не само елегантни и съвременни, но и много креативни и необичайни.

Оригинална маса  е разработил Wouter Scheubin.

Масата , действително, може да ходи! При прилагането на  някакви усилия  масата започва да мести крака. По такъв начин  не трябва да се пренася, а просто я побутнете и тя ще дойде сама! Съществува източно поверие за това, че малките изменения в живота на  човека могат да засегнат обществото като цяло чрез ефекта на  ‘набраздената водна повърхност ‘.

Предлагаме дизайнерската работа на  Jeonghwa Seo & Hanna Chung. Принципът на  пъзела е  използван в дизайна на  дадения вид маса. Креативно и оригинално! Ако Вие  сте любител на видеоигрите, то непременно ще Ви хареса тази маса. Тя има  формата на  джойстик  на видеоиграта Playstation. Другата маса има формата на  куб. От своя страна тя се състои от  64 куба,като  нито един от които не се докосва до другия и до  пода. Удивителното свойство на  магнетизма е  използвано при създаването на това чудо на  дизайнерската идея. Искате ли да направите впечатление със своята нова Елмазена маса за списания? Тогава се снабдете с този оригинален елемент  на интериора.

Дизайнерът Nenad Kostadinov е  измислил великолепна и много оригинална маса с въртящи се чекмеджета! Няма нищо по-добро за пикник, отколкото тази великолепна маса. Тя компактно се сгъва и приема формата на куфар. Тази оригинална маса подхожда за човек с всякакъв ръст! Затова ще  бъде удобно на всеки член от Вашето семейство!

Уникален огледален стол, отразяващ околната среда и ставащ при това невидим. Обаче  той може внезапно да се превърне в оживял от  огньове предмет на интериора, поразяващ с  рефлексивните  повърхности и серии неповторими рисунки, с мамеща оптическа дълбочина. Оригиналният  предмет на интериора поразява със  своята неординарност. Съчетанието на  акрилова боя, огледала, свръхзвукови датчици, светодиоди, и електроника позволява на  подобен стол да  предизвика неописуем възторг и удивление  в околните.

Изображенията върху  стола пулсират с увеличаваща се скорост  в зависимост от приближаването на  човека към него. И напълно се разгорява, когато някой го доближи достатъчно. Ето  какво казва Ben Alun-Jones , създателят на  този незабравим предмет от интериора: «Столът  отразява  нашата взаимовръзка  със светлината и пространството … напомням Ви, че даже ако Ви се струва, че той иска да избяга , столът е здраво  и надеждно  закрепен».

Осветяването, естествено, играе важна роля в дизайна. С помощта на интересни  осветителни тела  можете да придадете определено настроение на дома си, да поставите  акценти върху тези или онези елементи на  декора,да създадете неповторима атмосфера. По-долу посочените  примери на  различни осветителни тела, сред които ще намерите  интересни  варианти  е възможно да въплътите във Вашия интериор.
Coffee Lights са много забавни оригинални лампи. Те придават неповторима весела атмосфера в кухнята. Разработени са от  Anthology Quartett.
Друг  вариант  на оригинални  лампи ни  напомня за  момента, когато нещо разливаме. Оригинално и забавно е  да използваш този елемент от  интериора. А следващият  вариант  от дизайна на лампа  е основан върху ефекта на  изливането. Дизайнер е  Yeongwoo Kim. А ето и лампа,която  може леко да се трансформира по Ваше желание. Нейните елементи се закрепват с помощта на  магнити. Лампата може да е  не само ярка и красива, но мека и топла! Такава лампа е предназначена за нощно шкафче. Мекото излъчване на  светлина  се съпровожда с  тънък аромат. Интересна е и така наречената  „тревиста лампа” с автор Marko Vuckovic.

Лампата с удивителната форма на попова лъжичка или на капка  може да се  постави върху масичка  или да се използва като осветително тяло на пода. Това е лампа, която не само икономисва свободно място, но и е прекрасен елемент от  декора. Спиралната  настолна лампа е  създадена от  Wendy Tytherleigh. Лампата Troja hansandfranz е  футуристичен торшер за тези, които обичат оригиналните елементи на декора в стил хай-тек.
Bizzotto предлага удивително осветително тяло,което ще привлича учудените погледи и ще поразява с  оригиналността на  идеята. Неповторимият дизайн на лампата е разработен във формата на  мъж, непринудено седящ върху два ярки куфара. Сякаш търпеливо чака влак или самолет.Главата е  скрита от абажура. Този прийом обикновено се  използва в картините на  Rene Magritte, който работи в стила на  сюрреализма.
Тази оригинална лампа създава усещане за  присъствието на  още един човек в стаята . Необикновеният  сюрреалистичен дизайн на  мебелите  са иновационните идеи, прекрасно подхождащи за интериора на  гостна с черти  на минимализма.