Блог на Мебели Италия

Столът… Такъв  обикновен за нас днес предмет от мебелното обзавеждане е  бил някога достъпен далеч не за всеки. В далечни времена  столът служел за трон, а на него даже царят сядал само в “особени” случаи. Освен това стола го носили със себе си: нали наличието или отсъствието на  стол нагледно демонстрирало кой кой е.

За изобретатели на  стола – седалката с облегалката – смятат древните египтяни. Преди тях можело да сядаш само на пейка  или на табуретка. Трудно е да си  представиш царска особа, седяща на обикновена  табуретка. Но какво да се прави щом столът още не бил изобретен? За троновете  на  своите управляващи древноегипетските дърводелци измислили подлакътници. Отначало това даже изглеждало странно – облегалки, подлакътници. Но тронът се  оказал толкова удобен, че оттогава нито един държавен глава не се отказал от него.

А при  древните  гърци столовете  били основно привилегия на  жените и децата. Ако внимателно  разгледате рисунките  на древногръцките вази, то може да  забележите , че на тях често се  изобразяват жени, възседнали изящни столове. Мъжете предпочитали да се излягат  по време продължителни беседи и пирове.

За древните римляни столът или креслото били показател на  това, колко човек  е преуспял. Важният чиновник не се разделял със своя сглобяем, облицован със слонова кост стол. Носел го неговия послушен роб. На ниска, богато украсена седалка – бисилиум седели само най- уважаваните граждани. А главата на  аристократичното семейство се отпускал  върху  домашния трон от мрамор, направен по образец на  императорския.

Дълго време столът оставал престижна вещ. Особено можели  да се гордеят столовете  с възглавници, та нали на тях имали право да  седят само  членовете на царското  семейство. Тези столове играели много важна роля в дворцовия ритуал и самият им външен вид  – гордо извитата облегалка и пищната седалка – говорят за  това. Знатните се разполагали  на красиви столове украсени с дърворезба и инкрустация, а по-малко родовитите придворни сядали на сглобяеми  седалки. Всички останали  на царския прием задължително трябвало да стоят. Само някои придворни дами се удостоявали от краля  с “правото на  табуретката”, тоест правото да седне на нея.

Людовик XIV особено ценил столовете и за да докаже това заповядал да му направят за двореца  от чисто сребро. Наистина , тези скъпоценни столове съвсем малко просъществували : заради разорителните войни, кралят претопил столовете  на монети.

Дълго време главното, към което се стремели майсторите при производството на стола, бил техният величествен вид. Нека бъде не много удобен, но задължително величав. Например, такъв в стил барок испански стол бил много  неудобен. Той обричал човека да седи в мъчителна поза по време на  многочасовите церемонии, защото така е изглеждал величествено, сякаш управлява огромна държава.

Постепенно това отношение към стола се променяло и накрая виждането за него станало направо противоположно. “Главното е – удобството!” – ето  единодушното мнение на всички , но  то съзряло едва към XVII век. По това време се  появил шезлонгът (дълъг  стол), на който може да  седиш и лежиш. Шезлонгите  били различни по форма – в вид на  лодка или в вид на  “счупената  херцогиня”. Не се  плашете! Освен това трагично име, нищо страшно в този шезлонг не се е случило! ” Счупената  херцогиня “се  състояла от кресло и допряна до него мека табуретка, а понякога  от две кресла и табуретка между тях.

Но гордите столове не един път още са карали хората да се съобразяват с тях. Например, когато мъжете започнали  да носят фракове  и им се наложило да сядат отзад напред  с  лице към облегалката на стола, за да не мачкат  полите на фрака отзад.