Блог на Мебели Италия

Още древните номади с  кожи разделяли своите  юрти на “изолирани стаи”, а по-късно —  с груби самоделни тъкани. Условно тези “преградки” може да се  смятат за  праобраз на  съвременните тапети.
Смята се, че  първите тъкани тапети са се  появили  в Асирия и Вавилон 1000 г.до нашата  ера. Към края на   XI век тези тапети приемат по-усъвършенстван  вид, стават  цветни и придобиват  изящество.
Историята на тапета започва в древен Китай, първо, защото в Китай е създадена хартията и второ, защото китайците лепели оризова хартия на стените на къщите си още около 200 г. пр. Хр. Над  500 години  пазели китайците  тайната за получаването на хартията, но след  период от  жестоки войни тази  тайна попаднала в ръцете на японците  и арабите. Едва през 6 век за нея разбрали японците, а след  сражението  при Самарканд  китайските пленници издали  на арабите  начина за приготвяне на хартиените   листи. Те украсявали панели от оризова хартия с ръчно нарисувани птици, цветя, религиозни символи и пейзажи. Арабите започнали да правят  хартия от лен върху копринени сита, опънати  на дървена рамка. Този способ арабските търговци  пренесли през Персия в Северна Африка, а оттам – на юг в  Европа. Китайските рисувани тапети се  появили  след няколко  столетия и неизменно се ценили високо в продължение на  векове.

В Япония праобраз на  тапетите  станали плътните хартиени   листи, с помощта на  които от  древни времена преграждали помещения и покривали прозорците. В Европа дълго време копирали китайските тапети, но нерядко привнасяли в рисуването  свои сюжети. Разкрасявали ги ръчно или печатали рисунъка при помощта на  манери – особени  печатни форми (в Китай те се използвали  още през  X век). През  XVII-XVIII век в страните от  Западна  Европа най- популярни  били така наречените  фалшиви коприни. Произвеждали ги така: върху  грундирана  повърхност от хартия сипвали  нарязани копринени конци, грундът  изсъхвал, а коприната се залепвала. Създавала се  илюзия на  тъкано покритие. Подобни тапети украсявали дворците на  европейската аристокрация , включително  Лувъра – резиденцията на  френските  крале и замъка на  херцог Арман-Жан дьо  Плеси, кардинал де Ришельо.. В Европа най-ранният фрагмент на тапет е открит на греда в колежа “Кристи” в Кембридж, Англия и датира от 1509 г. През 1599 г. във Франция е основана гилдия на хората, които се занимавали с лепене на тапети, макар че за целта тогава се използвали малки платна за декорация.
С тапети се облепяли  стените  само  в къщите на  заможните  граждани. Те  били признак за богатството на стопанина на дома и високо положение в обществото. Древните тапети представлявали гоблени от копринени конци. Предназначението им съвършено  се отличавало от съвременното. Тапетите  се лепели за да се опази дома от влага и студ, а естетичното  възприятие оставало на второ място.
Механизмът на   лепене на тапети тогава  значително  се отличавал от нашия: първо се  конструирала дървена рамка, на която се  закрепвало платно , а вече  върху него се лепели   тапетите. Такава  конструкция защитавала скъпоструващите  покрития от влагата,и било лесно да се изчистят от праха.
Върху  стенните  тапети най-често се   изобразявали пейзажи, натюрморти, сцени на  битки.
Англия и Франция произвеждали тапети за стени  в промишлени обеми  и били европейски лидери в дадения отрасъл. През 1675 г. Жан Папильон, френски гравьор, измислил способ  на изготвяне на  матрици  за  печат на  тапети с непрекъснат рисунък, което рязко ускорило развитието на  тапетното  дело. От XVIII век, благодарение на  прекрасните  методи за  производство, станала широко известна продукцията на  Лондонските цехове.
Изобретяването  през  1813 год. във  Великобритания на  паро-механична  печатна преса позволило  да се произвеждат тапети серийно,намалявайки цената и по този начин  правейки ги достъпни за хората от работническата класа. Тапетите ги очаквал голям  бум  на популярност през   19 век. Това  бил евтин  и  много  ефективен способ  да се украсят ограничени и тъмни стаи  в домовете . Към  началото на 20 век  тапетите се утвърдили   като  един и от  най-популярните домашни декори  в Западния  свят .