Блог на Мебели Италия

Огледалата съществуват от средата на  XIII век, именно по това време започнали да ги правят в Холандия и Фландрия. А след двеста години се  прославил със своите занаятчийски работилници за цветно стъкло известният остров Мурано на около километър и половина от Венеция.
Стойността на първите огледала и големи повърхности стъкло била толкова огромна , че съпоставима със стойността на средния размер имение, огледалото  струвало два пъти по-скъпо, отколкото живописно платно със същия размер на най-известните художници от  това време.
Затова не е учудващо, че колекционери на  огледала били особи с кралска кръв: английският Хенрих VIII и френския Франциск I. Такова скъпоструващо удоволствие можел тогава да си  позволи само кралят. А Людовик XIV, за да срази напълно  гостите си  с разкоша на своя дворец във Версай построил дълга огледална  галерия, по стените на която били окачени над триста огледала с голям размер. Дворецът поразил всички, посетили го, със своето великолепие, а неговият собственик  получил прякора  “крал-Слънце”.

Неизвестно на кого хрумнала идеята да  използват в мебелната инкрустация парченца огледала, но е безспорно, че това хрумване  преобразило и до неузнаваемост променило облика на  обикновените предмети. Отразявайки светлината, огледалните вложки запълват окръжаващото пространство със светлинни „пръски” , а интериорът – с парадно великолепие. Веднага възниква асоциация с дългите анфилади на дворцовите  зали, разкоша и блясъка на обзавеждането.
Интересът на човека към огледалата  е предизвикан не само от тяхното използване в ежедневния живот, отдавна огледалото се смятало за загадъчен предмет. Не случайно в приказките то се използва като магьоснически атрибут. Детето се опитва да си представи някакъв “огледален” свят, в който всичко не е така, както в реалността. Или приказката отрежда на огледалото ролята на гадател, и тогава нейните герои се опитват да узнаят своята съдба от него (“огледалце, огледалце  я кажи…”). Но това са  все приказки от нашето детство, а всевъзможните предания за  привидения и фантоми, появяващи се на пречупения кръстопът на огледалата и изчезващи в тях, не дават покой на фантазията на вече възрастния човек. И наистина огледалната повърхност, отразявайки  реални предмети, създава миражи и несъществуващи пространства. На всички е известен прийома, когато тясна стая “разширяват” с помощта на голямо огледало на стената. Но освен създаването на  двойници, огледалото е способно и наопаки сякаш да “разтваря” предмети. Най-обикновеният шкаф, ако е покрит с огледални  пластини, сякаш изчезва, превръща се в мираж.

Огледални вложки и инкрустации се използват при украсата на мебели много отдавна. И днес антикварните вещи, огледалните елементи в които са изпитали върху себе си разрушаващото влияние на времето, изглеждат като потомствени аристократи. А пукнатините и протритото само потвърждават тяхната истинност и богат на  събития живот. В наше време се  ценят вещи “с минало”,затова  предметите със следи на  времето намират своето място и в съвременните апартаменти. Така антикварна масичка  някога предназначена за лампа или свещник, в наши дни може да се  използва като оригинална за коктейли. Поставена в центъра на  стаята, тя изгодно ще подчертае и рисунъка на килима и тапицирането на мека мебел.
А старинната лампа с пукнатини на огледалните части ще внесе във вашата обстановка нотка на  носталгия по миналото.
И така, каквито и  предмети  да  създава човешката фантазия от огледала, а ръцете на  талантливите майстори да въплъщават в живота ако са ви харесали някои от тях, може да  рискувате и да ги поставите в своя дом – усещането за празник ви е гарантирано.